„Онези дни“

„Онези дни.“ „Имам ги.“ „Дойде ми.“ Имаме толкова начини да не кажем думата, че рядко забелязваме колко усилие хвърляме, за да я заобиколим. Защо едно нещо, което се случва на половината хора всеки месец, още се казва шепнешком?

Пет хиляди начина да не я назовем

През 2016 г. приложението за следене на цикъла Clue и Международната коалиция за женско здраве (IWHC) публикуваха проучване сред 90 000 души от 190 държави. В него са събрани над 5000 евфемизма за менструацията.^2,3

На немски се казва „ягодова седмица“. На японски – „денят на момичето“. На испански – просто „правилото“.³ Някои звучат мило, други смешно. Но всички вършат едно и също: позволяват ни да говорим за цикъла, без да го назовем.

Откъде идва мълчанието

Световната здравна организация обяснява корена на проблема: социалните норми и табута разпространяват мита, че менструацията е мръсна или нечиста и че от нея трябва да се срамуваме. Така жените остават с усещането, че тя трябва да се крие или да се пази в тайна.¹

Цената на срама

Табуто не е просто неудобство. В проучването на Clue 17% от участниците по света казват, че са пропускали работа, училище или събитие, защото са се страхували, че някой ще разбере, че са в цикъл. В Австралия, Бразилия и Чили този дял стига до една четвърт.²

Според СЗО стигмата около менструацията може да ограничи здравето и благосъстоянието, годините образование, заплатите и доходите от работа, както и чувството за социална и културна принадлежност.¹

Има и по-тиха цена. Когато болката при цикъла се смята за нещо, което просто се търпи, сериозни заболявания остават незабелязани. При ендометриозата например диагнозата отнема средно между 4 и 12 години – отчасти защото хората около жената, често и медицинските специалисти, не знаят, че такава болка не е нормална.⁴

Мълчанието не пази никого. Просто оставя всяка да се справя сама.

Когато табуто става опасно

В някои части на света табуто има буквална форма. В отдалечени райони на Непал жените в цикъл и след раждане са принуждавани да спят в колиба далеч от дома – обичай, известен като „чаупади“. Хора са умирали там: през 2017 г. тийнейджърка почина от ухапване от змия, докато спи в такава колиба.⁵

През август 2017 г. парламентът на Непал направи принуждаването към този обичай престъпление, наказуемо с три месеца затвор, глоба от 3000 рупии или и двете.⁵ Законът е важна стъпка. Но законите сами по себе си не сменят навиците – сменят ги разговорите.

Мъжете също са част от разговора

Проучването на Clue показва големи разлики между държавите в това колко удобно се чувстват хората да говорят за цикъла с мъже – колеги, съученици или роднини.² Табуто не е само „женска работа“. Бащи, братя, партньори и учители, които знаят какво е цикъл, правят живота по-лесен за всички около себе си.

Какво можем да променим

1. Казвай „менструация“ или „цикъл“. Думата не е неприлична.
2. Не крий превръзката в ръкава на път към тоалетната. Никой не крие носната си кърпичка.
3. Говори с децата си – и с момичетата, и с момчетата. СЗО препоръчва точно и подходящо за възрастта образование за менструацията за децата в училищна възраст, още преди първия цикъл.¹
4. Ако някой се оплаква от силна болка, не отговаряй с „нормално е“. Предложи да потърси лекар.

Табутата не изчезват със закон или с кампания. Изчезват, когато достатъчно хора започнат да говорят спокойно за нещо, за което преди мълчаха. Може да започне и от теб.

Източници

1. Световна здравна организация. Menstrual health – информационен лист, 18 юни 2026.
2. SBS News (по AAP). Women use 5000 euphemisms for periods, 2 март 2016.
3. Clue. Top euphemisms for period by language.
4. Световна здравна организация. Endometriosis – информационен лист, 15 октомври 2025.
5. Al Jazeera. Nepal criminalises isolation of menstruating women, 9 август 2017.