← Всички статии

История

От парцала до превръзката

Превръзката за еднократна употреба е само на около сто години. Историята ѝ минава през войни, патенти и много мълчание.

Клонка памук с бели кутийки на светъл фон.
Снимка: Ranurte / Unsplash

Превръзката в чантата ти изглежда като нещо, което винаги е съществувало. Всъщност е изненадващо млада. Бабите на нашите баби са се справяли по съвсем друг начин – и почти никой не е говорил за това.

Плат, игла и пране

Преди да има превръзки в магазините, повечето жени са разчитали на домашно ушити платнени подложки.1 Използвали са ги, перели са ги и пак са ги използвали. Сред европейските и американските заселници най-честото решение са били парцалите, които се перат.2

За да стои подложката на мястото си, през XIX век се появява т.нар. санитарен колан. Според историчката Шара Вострал той е минавал между краката и се е закопчавал за колан около талията.2

Бели платове, простряни на въже на открито.
Преди сто години „превръзката“ се переше и простираше като всяко друго пране. Снимка: Megan Lee / Unsplash

Войната, която промени всичко

По време на Първата световна война една американска компания произвежда бинтове от материал на основата на дървесна целулоза. Той попива пет пъти повече от памучните бинтове и е много по-евтин.1

Медицинските сестри на фронта бързо откриват, че бинтовете стават и за нещо друго. Американска благотворителна организация получава писма от военни сестри, които разказват, че използват превързочния материал като импровизирани превръзки по време на цикъла.1

След войната компанията има излишък от материала и го превръща в продукт. През октомври 1919 г. универсален магазин в Чикаго продава първата кутия дамски превръзки за еднократна употреба на новата марка.1

Продукт, за който не бива да се говори

Да купиш превръзки обаче е било неудобно. Рекламите обещавали, че кутиите идват „в обикновена опаковка“ – без надпис, който да издаде какво има вътре. Производителят дори измислил лозунг жените просто да „питат по име“, за да не се налага да обясняват на продавача – често мъж – какво търсят.1

Първият маркетинг на превръзките не е бил за това колко са добри. Бил е за това как да ги купиш, без никой да разбере.

Тампонът и чашката

През ноември 1931 г. Ърл Хаас подава патент за „катамениално приспособление“ – компресирана ивица от попиващ материал с конец и апликатор от две хартиени тръбички. Патентът е издаден през септември 1933 г.3 Скоро след това Хаас го продава и от него се ражда една от първите марки тампони.2

По време на Втората световна война, когато жените масово заемат местата на мъжете във фабриките, тампоните стават по-приемливи, защото позволяват работата да продължи без прекъсване.2

Менструалната чашка също е по-стара, отколкото мнозина мислят. Актрисата Леона Чалмърс подава патент за гумена чашка през 1935 г. и го получава през август 1937 г.4 Продуктите, които се поставят вътре в тялото, обаче дълго срещат съпротива – заради страховете, свързани с девствеността.2

Изобретателката, която историята забави

Мери Кенър, афроамериканска изобретателка, патентова през 1957 г. регулируем санитарен колан с непромокаем джоб. Според Popular Science тя го е измислила още през 20-те години, но расизмът забавя пускането му в продажба до 60-те. Дотогава залепващите превръзки вече започват да изместват коланите.2

Залепващата лента и пластмасата

Първите превръзки със залепваща лента се появяват през 1969 г. и бързо правят коланите излишни.2 Така стигаме до превръзката, която познаваме днес.

Съвременната превръзка за еднократна употреба обикновено има три основни слоя: горен слой, често от нетъкан полипропилен или полиетилен, попиваща сърцевина от полимер и долен слой, който не пропуска течност.5 През живота си човек може да използва над 10 000 менструални продукта.5 В Европа и САЩ над 80% от тях свършват на сметищата, където превръзките за еднократна употреба може да се разграждат между 500 и 800 години.6

Клонки памук с отворени бели кутийки на фона на поле.
Материалите се сменят, но въпросът остава: какво носим до тялото си. Снимка: Clayton Malquist / Unsplash

Историята не е свършила

Днес изборът е по-голям от всякога: превръзки и тампони за еднократна употреба, но и превръзки за многократна употреба, менструални чашки и менструално бельо.7 Някои от тези „нови“ решения всъщност са стари идеи, които се връщат.

А най-важното, което се е променило за сто години, не е материалът. Все повече се говори открито. Ако прабабите ни трябваше да „питат по име“, за да не се изчервят, ние поне можем да кажем думата на глас.

Източници

  1. Eschner K. The Surprising Origins of Kotex Pads. Smithsonian Magazine, 11 август 2017.
  2. Rainsford C. How WWI and WWII revolutionized period products. Popular Science, 6 октомври 2025.
  3. Haas EC. Catamenial device. Патент на САЩ US1926900, подаден на 19 ноември 1931, издаден на 12 септември 1933.
  4. Chalmers LW. Catamenial appliance. Патент на САЩ US2089113, подаден на 11 юли 1935, издаден на 3 август 1937.
  5. Upson K, Shearston JA, Kioumourtzoglou MA. Menstrual products as a source of environmental chemical exposure: a review from the epidemiologic perspective. Current Environmental Health Reports, 2022.
  6. Aujla M, Logie CH, Hardon A, Narasimhan M. Environmental impact of menstrual hygiene products. Бюлетин на Световната здравна организация, 2025;103(3):223–225.
  7. Световна здравна организация. Menstrual health – информационен лист, 18 юни 2026.

Още от блога